Днес ме мързи да ръся мъдри мисли, затова само ще дам рецепта за панирани броколи и карфиол, или както му викаме във Варна – карнабит. Хем леко, хем вкусно, хем става за наяждане, хем става и за мезе – да не чувам никакви оплаквания, ясно? 
Продукти:
- 1 глава хубав стегнат карфиол
- 1 глава хубави броколи
- 3 яйца
- 1 пакетче сода бакпулвер
- 250 гр. царевично брачно
- 100 гр. бяло брашно
- 100 гр. сусам
- чесън на вкус
- сол
- черен пипер
- равни части краве масло и олио (около половин пакетче краве масло, към което, след като се поразтопи на котлона, се прибавя същото количество олио)
Приготовление:
Карфиолът се накъсва на розички и се вари в подсолена вода около половин час. При броколите нещата стоят малко по-различно, тоест и те се накъсват на розички, но се варят максимум пет минути, не повече. Може да комбинирате нещата по следния начин: като наближи времето да махате карфиола от котлона, в тенджерата прибавяте и броколите, изчаквате, след което дърпате от печката и измивате зеленчуците със студена вода. Слагате ги да се отцедят, а в това време се занимавате с панировката, а именно:
Разбивате много добре яйцата и прибавяте към тях бакпулвера, 1 с.л. от бялото брашно и 2 с.л. от царевичното. Слагате вътре и счукания чесън, мления черен пипер и сол на вкус. Останалата част от брашната и сусама се смесват. Настъпва моментът на същинското паниране: взема се розичка карфиол или броколи, овалва се в брашнено-сусамената смес, потапя се в яйцето, после пак се овалва в сместа и се пуска в тигана със сгорещената мазнина. Упражнението се повтаря до унищожението и на последната розичка карфиол или броколи. Хич не е лошо, да ви кажа 😉
За съжаление не можах да намеря в нета снимка на паниран карфиол, та ето ви една на непаниран: 
Pеалността е въпрос на гледна точка... 
предложение: панираният карфиол гарнирам с доматен сос, подправен с босилек и чесън (затова пък в панировката не слагам чесън). Така правя и панирана целина: глава нарясвам на филии, сварявам леко, но внимавам да не се развари и разкашка, след което панирам традиционно и заливам с простия доматен сос, описан по-горе. бързо, здравословно и много вкусно.
Я, аз целина не съм панирала! Вкусно е, а? Ще пробвам:) Ма сваряваш сигурно първо главата, нали? 🙂
лекичко сварявам нарязаната на филии глава целина, да.
Аз я хрупам и сурова – настъргана, нарязана на ивици, със и без настъргани моркови. По мой вкус фин зеленчук. Слагам стръкове и/или листа в салата от (настъргани) моркови. Знам, че помага много срещу шипове, освен че маслата в нея са много полезни. Просто ми е вкусна и я обичам като маминка си. 🙂
Ако при сервиране панираният карфиол се полее с подправено с чесън, сол и копър кисело мляко става просто превъзходен. Опитайте, няма да съжалявате! Добър апетит!
най-добрата панировка за зеленчуци даже и за месо е- айца, бира.газирана вода,бакпулвер и сол. това се разбива на каша/ по-гъста като кексовата/,потапят се продуктите и се пържат в повече мазнина. не поемат олио
Не съм съгласна,че карфиола се вари половин час! Не повече от 4-5 минути. Иначе ще имате разкашкани зеленчуци.